Пиелонефритът (интерстициален нефрит,възпаление на бъбреците) е бактериална инфекция на бъбреците и пикочните пътища. Той е широко разпостранено заболяване,като честотата е най-голяма всред всички бъбречни заболявания (80%),и на второ място от всички инфекции след инфекциите на дихателните пътища.Етиология (причини). Причинява се от микроби наречени бактерии,като най-честият причинител на пиелонефрита е бактерията Ешерихия коли.По рядко се срещат Протеус,Псевдомонас,Клебсиела,Ентерокок, Стафилокок,Хламидия и други. По принцип урината има антибактериални свойства,както и лигавицата на пикочните пътища, но при наличие на предразположение за инфекция,възниква такава, като обикновено пътя на заразяване е асцендентен (отдолу нагоре,като първо се инфектира уретрата-пикочния канал, после пикочния мехур,пикочопроводите докато се стигне до инфектиране на бъбреците и бъбречното легенче).Другата възможност-инфекциозният причинител да достигне до бъбреците по кръвен път е много рядка. Предразполагащите фактори за възникване на пиелонефрит са: 1.Принадлежност към женския пол (поради по късата уретра която е първата бариера пред инфекцията). 2.Смущения в нормалното оттичане на урината предизвикани от други бъбречни заболявания- бъбречно-каменна болест,везикоуретерален рефлукс (връщане на урина от пикочния мехур към пикочопроводите,простатна хиперплазия (уголемяване на простатната жлеза при мъжете), стриктура (стеснение) на пикочните пътища. 3.Повишена концентрация на урината при намален прием на течности,или значими водни загуби на организма,тъй като при разредена урина бактериите изпитват значителни трудности поради намаление на осмотичното налягане на урината което води до преминаване на вода вътре в бактериалната клетка която в един момент се издува вследствие на увеличения си обем и дори може образно казано да се “спука”,дори и ако е от L-формите (протопластите)-вид бактериални клетки устойчиви на антибиотично лечение и отговорни за поддържане на хронична инфекция в бъбреците.Не случайно пиелонефритът зачестява през летните месеци когато организмът губи много течности вследствие на изпотяването и съответно отделя по-малко количество и по-концентрирана урина. 4.Други предразполагащи фактори-бременност и наличие на заболяванията Захарен диабет, Хроничен запек,Травма при секс и други.Класификация. Пиелонефритите се делят според начина си на протичане на: 1.Остри-когато периода на боледуване е до 3 месеца. 2.Хронични-болестта продължава повече от 3 месеца-години,а най-често цял живот с периодични обостряния като винаги става въпрос за един и същи причинител. Могат да бъдат и рецидивиращи – редуване на остри заболявания като причинителят всеки път е различен.Клинична изява. При острия пиелонефрит обикновено началото е остро с висока температура до 39-40 градуса, втрисане,отпадналост и безапетитие,гадене и повръщане,болки в кръста двустранно,усилване на болките при лек удар с умрук в поясната област (това изследване се нарича Сукусио реналис), щипене и парене при уриниране,често уриниране,помътняване или потъмняване на урината,изпотяване, болки в крайниците и гърба и неприятна остра миризма на урината.Нетипичен симптом който съм срещал много рядко е обрив по цялото тяло,който не се повлиява от противоалергични лекарства, но изчезва в процеса на лечение на пиелонефрита спонтанно. Характерна особеност на острия пиелонефрит при по-възрастните пациенти е по-замазаното(без много оплаквания) протичане с по-ниска температура,почти без болки,подобно на грип,както и по-трудното и продължително лечение. При децата в кърмаческа и ранна детска възраст протича със слабо повишена температура, ненаддаване на тегло,повръщане,редки изхождания,отпадналост,коремна болка и неспокойствие, а при новородени към тези симптоми могат да се добавят-намаление на теглото,възбуда,гърчове, сивкавост и бледост, персистиращо жълто оцветяване на кожата след раждането повече от 20 дни, подуване на корема и фонтанелата. При по-големите деца над четиригодишна възраст има болка в кръста и корема,често уриниране, щипене и парене при уриниране,висока температура,запек или диарични изхождания,безапетитие, главоболие което в някои случаи може да имитира Менингит (възпаление на мозъчните обвивки) и поява на нощно напикаване след като преди това детето е престанало да се напикава.