Локализация на камъни при бъбречна криза

 

ЦИСТИТ

Прочети повече

 

ПИЕЛОНЕФРИТ

Прочети повече

 

КАМЪНИ

Прочети повече...

 

ГЛОМЕРУЛОНЕФРИТ

Прочети повече...

 

best Fresh Solution

 

 

 

 

 

 

 

Пиелонефрит

 

Пиелонефритът (интерстициален нефрит,възпаление на бъбреците) е бактериална инфекция на бъбреците и пикочните пътища.
Той е широко разпостранено заболяване,като честотата е най-голяма всред всички бъбречни заболявания (80%),и на второ място от всички инфекции след инфекциите на дихателните пътища.Етиология (причини).
Причинява се от микроби наречени бактерии,като най-честият причинител на пиелонефрита е бактерията Ешерихия коли.По рядко се срещат Протеус,Псевдомонас,Клебсиела,Ентерокок, Стафилокок,Хламидия и други.
По принцип урината има антибактериални свойства,както и лигавицата на пикочните пътища, но при наличие на предразположение за инфекция,възниква такава, като обикновено пътя на заразяване е асцендентен (отдолу нагоре,като първо се инфектира уретрата-пикочния канал, после пикочния мехур,пикочопроводите докато се стигне до инфектиране на бъбреците и бъбречното легенче).Другата възможност-инфекциозният причинител да достигне до бъбреците по кръвен път е много рядка.
Предразполагащите фактори за възникване на пиелонефрит са:
1.Принадлежност към женския пол (поради по късата уретра която е първата бариера пред инфекцията).
2.Смущения в нормалното оттичане на урината предизвикани от други бъбречни заболявания- бъбречно-каменна болест,везикоуретерален рефлукс (връщане на урина от пикочния мехур към пикочопроводите,простатна хиперплазия (уголемяване на простатната жлеза при мъжете), стриктура (стеснение) на пикочните пътища.
3.Повишена концентрация на урината при намален прием на течности,или значими водни загуби на организма,тъй като при разредена урина бактериите изпитват значителни трудности поради намаление на осмотичното налягане на урината което води до преминаване на вода вътре в бактериалната клетка която в един момент се издува вследствие на увеличения си обем и дори може образно казано да се “спука”,дори и ако е от L-формите (протопластите)-вид бактериални клетки устойчиви на антибиотично лечение и отговорни за поддържане на хронична инфекция в бъбреците.Не случайно пиелонефритът зачестява през летните месеци когато организмът губи много течности вследствие на изпотяването и съответно отделя по-малко количество и по-концентрирана урина.
4.Други предразполагащи фактори-бременност и наличие на заболяванията Захарен диабет, Хроничен запек,Травма при секс и други.Класификация.
Пиелонефритите се делят според начина си на протичане на:
1.Остри-когато периода на боледуване е до 3 месеца.
2.Хронични-болестта продължава повече от 3 месеца-години,а най-често цял живот с периодични обостряния като винаги става въпрос за един и същи причинител. Могат да бъдат и рецидивиращи – редуване на остри заболявания като причинителят всеки път е различен.Клинична изява.
При острия пиелонефрит обикновено началото е остро с висока температура до 39-40 градуса, втрисане,отпадналост и безапетитие,гадене и повръщане,болки в кръста двустранно,усилване на болките при лек удар с умрук в поясната област (това изследване се нарича Сукусио реналис), щипене и парене при уриниране,често уриниране,помътняване или потъмняване на урината,изпотяване, болки в крайниците и гърба и неприятна остра миризма на урината.Нетипичен симптом който съм срещал много рядко е обрив по цялото тяло,който не се повлиява от противоалергични лекарства, но изчезва в процеса на лечение на пиелонефрита спонтанно.
Характерна особеност на острия пиелонефрит при по-възрастните пациенти е по-замазаното(без много оплаквания) протичане с по-ниска температура,почти без болки,подобно на грип,както и по-трудното и продължително лечение.
При децата в кърмаческа и ранна детска възраст протича със слабо повишена температура, ненаддаване на тегло,повръщане,редки изхождания,отпадналост,коремна болка и неспокойствие, а при новородени към тези симптоми могат да се добавят-намаление на теглото,възбуда,гърчове, сивкавост и бледост, персистиращо жълто оцветяване на кожата след раждането повече от 20 дни, подуване на корема и фонтанелата.
При по-големите деца над четиригодишна възраст има болка в кръста и корема,често уриниране, щипене и парене при уриниране,висока температура,запек или диарични изхождания,безапетитие, главоболие което в някои случаи може да имитира Менингит (възпаление на мозъчните обвивки) и поява на нощно напикаване след като преди това детето е престанало да се напикава.
Острият пиелонефрит може да протече безсимптомно (без наличие на специфични оплаквания) примерно само с отпадналост,безапетитие и бледост на кожата.
При Рецидивиращият (повтарящ се) пиелонефрит става въпрос за редуване на остри заболявания, но всеки път с различен причинител и липса на оплаквания в периода между заболяванията.
Хроничния пиелонефрит протича с разнообразни оплаквания-обща слабост,невисока температура, бледост,болки или неприятни усещания в хълбоците,главоболие,световъртеж,нарушение на съня, високо кръвно налягане и свързана с него болка в гърдите,бледост на кожата дължаща се на анемия (намаление на хемоглобина в кръвта),рядко-често уриниране и щипене и парене при уриниране.Диагноза (установяване на заболяването).
При стандартните лабораторни изследвания се установява намаление на хемоглобина (анемия), висока СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите-червените кръвни телца),установяване на гной в урината (левкоцитурия),бактерии (бактериурия) и кръв (хематурия),белтък в урината (протеинурия),намалена концентрационна способност на бъбреците.При установяване на висок брой левкоцити (бели кръвни телца) в кръвта –левкоцитоза е наложително да се помисли за едно усложнение на острия пиелонефрит-Паранефритичен абсцес (кухина изпълнена с гной в близост до бъбрека).
Особено важно е изследването УРОКУЛТУРА-установяване на инфекциозния причинител на бъбречната инфекция,като рутинно след това микробиологичната лаборатория провежда второ изследване- Антибиотикограма при което се установява кои антибиотици са най-ефективни спрямо установения инфекциозен причинител.
Особено полезно изследване за установяване на Пиелонефрита е УЗД (ултразвукова диагностика, ехография,видеозон) на бъбреците,което е много информативно при инфекциозни изменения на бъбреците,бъбречното легенче и пикочния мехур.
При диагнозата на пиелонефрита сериозна помощ оказват изследванията бъбречен клирънс и радиоизотопни изследвания и венозната урография (цветна снимка).Усложнения на хроничния пиелонефрит.
Най опасното усложнение на хроничния пиелонефрит е Хроничната бъбречна недостатъчност- състояние заплашващо живота и изискващо периодично пречистване на кръвта на всеки 2 дни (хемодиализа).
Други усложнения на хроничния пиелонефрит са:
- Високо кръвно налягане (вторична хипертония) чието лечение изисква комплексен подход.
- Анемия (намаление на хемоглобина в кръвта).
- Уросепсис (отравяне на кръвта с бъбречен произход).
- Нефросклероза (сбръчкване на бъбреците),амилоидоза и др…Лечение.
Основните цели при лечение на Острият пиелонефрит са:
-ранно поставяне на диагнозата и съответно ранно започване на лечението.
-отстраняване на предразполагащите фактори (доколкото е възможно):повишен прием на течности и намаляване на водните загуби при повръщане,лечение на бъбречнокаменната болест и др...
-агресивно и мощно лечение с антибиотици (за предпочитане според резулататите от антибиотикограмата) от следните групи:аминогликозиди (амикацин, тобрамицин,гентамицин),беталактами (ампицилин,амоксицилин,азлоцилин,пиперацилин,карбеницилин, цефалотин,цафазолин,цефалексин, зинацеф,роцефин…),хинолони (ципрофлоксацин,пефлоксацин…),макролиди,полимиксини и др.
-лечение и предотвратяване на рецидивите (след успешно лечение,лигавицата на пикочните пътища много лесно се поддава на ново инфектиране в следващите няколко седмици което изисква продължително лечение) което става с т.н. Химиотерапевтици-нелидикс,бисептол,5-нитрокс…
-повишаване на имунната защита на организма посредством приемане на витамини,пълноценна храна,имуностимулатори (уростим-лекарство с принцип на действие като на ваксините).
Лечението на Хроничния пиелонефрит е трудно и комплексно и включва мерки както за борба с инфекциозния причинител (в продължение на месеци и години),тъй и лечение на анемията, високото кръвно налягане,мерки за запазване на бъбречната фукция и др. Особено важно е отстраняване на предразполагащите фактори.